позабрал

Речник на българския език

1. позабрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позабрал е производна форма на позабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позабрал — мин. деят. св. прич. м. р.

позабрал е производна форма на позабера (мин. деят. св. прич. м. р.).