позабравел

Речник на българския език

1. позабравел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позабравел е производна форма на позабравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позабравел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позабравел е производна форма на позабравя (мин. деят. несв. прич. м. р.).