позаберяло

Речник на българския език

1. позаберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаберяло е производна форма на позабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаберяло е производна форма на позабера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).