позаберял

Речник на българския език

1. позаберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаберял е производна форма на позабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаберял е производна форма на позабера (мин. деят. несв. прич. м. р.).