позаберели

Речник на българския език

1. позаберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позаберели е производна форма на позабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позаберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позаберели е производна форма на позабера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).