пожънеше

Речник на българския език

1. пожънеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пожънеше е производна форма на пожъна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пожънеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пожънеше е производна форма на пожъна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).