пожънело

Речник на българския език

1. пожънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожънело е производна форма на пожъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пожънело е производна форма на пожъна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).