пожълтел

Речник на българския език

1. пожълтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтел е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пожълтел е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).