пожълтеел

Речник на българския език

1. пожълтеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтеел е производна форма на пожълтея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пожълтеел е производна форма на пожълтея (мин. деят. несв. прич. м. р.).