пожужи

Речник на българския език

1. пожужи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пожужи е производна форма на пожужа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пожужи — повелително наклонение, ед. ч.

пожужи е производна форма на пожужа (повелително наклонение, ед. ч.).