пожужало е

Речник на българския език

1. пожужало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожужало е е производна форма на пожужа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожужало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожужало е е производна форма на пожужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пожужало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожужало е е производна форма на пожужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).