пожужала

Речник на българския език

1. пожужала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожужала е производна форма на пожужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пожужала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пожужала е производна форма на пожужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пожужала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пожужала е производна форма на пожужа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пожужала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пожужала е производна форма на пожужа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).