поживил съм

Речник на българския език

1. поживил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поживил съм е производна форма на поживя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поживил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поживил съм е производна форма на поживя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).