поживил си

Речник на българския език

1. поживил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поживил си е производна форма на поживя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поживил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поживил си е производна форма на поживя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).