поживил е

Речник на българския език

1. поживил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поживил е е производна форма на поживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поживил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поживил е е производна форма на поживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).