поженвахте

Речник на българския език

1. поженвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поженвахте е производна форма на поженвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поженвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поженвахте е производна форма на поженвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).