пожарило си

Речник на българския език

1. пожарило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожарило си е производна форма на пожаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожарило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пожарило си е производна форма на пожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).