пожалил е

Речник на българския език

1. пожалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожалил е е производна форма на пожаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожалил е е производна форма на пожаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).