поеснафчвало си

Речник на българския език

1. поеснафчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поеснафчвало си е производна форма на поеснафчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поеснафчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поеснафчвало си е производна форма на поеснафчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поеснафчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поеснафчвало си е производна форма на поеснафчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).