поемела

Речник на българския език

1. поемела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поемела е производна форма на поема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поемела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поемела е производна форма на поема (мин. деят. несв. прич. ж. р.).