подърлил си

Речник на българския език

1. подърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подърлил си е производна форма на подърля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подърлил си е производна форма на подърля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).