подърлил е

Речник на българския език

1. подърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подърлил е е производна форма на подърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подърлил е е производна форма на подърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).