подърдорил си

Речник на българския език

1. подърдорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подърдорил си е производна форма на подърдоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. подърдорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

подърдорил си е производна форма на подърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).