подърдорил е

Речник на българския език

1. подърдорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подърдорил е е производна форма на подърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подърдорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подърдорил е е производна форма на подърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).