подърдорил

Речник на българския език

1. подърдорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подърдорил е производна форма на подърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подърдорил — мин. деят. св. прич. м. р.

подърдорил е производна форма на подърдоря (мин. деят. св. прич. м. р.).