подъвчело

Речник на българския език

1. подъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подъвчело е производна форма на подъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подъвчело е производна форма на подъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).