подхвърлял

Речник на българския език

1. подхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхвърлял е производна форма на подхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхвърлял е производна форма на подхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

подхвърлял е производна форма на подхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

подхвърлял е производна форма на подхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).