подхващал

Речник на българския език

1. подхващал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхващал е производна форма на подхващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подхващал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхващал е производна форма на подхващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подхващал — мин. деят. св. прич. м. р.

подхващал е производна форма на подхващам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подхващал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подхващал е производна форма на подхващам (мин. деят. несв. прич. м. р.).