подухнел

Речник на българския език

1. подухнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подухнел е производна форма на подухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подухнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подухнел е производна форма на подухна (мин. деят. несв. прич. м. р.).