подсладяло

Речник на българския език

1. подсладяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подсладяло е производна форма на подсладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подсладяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подсладяло е производна форма на подсладя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).