подсичало

Речник на българския език

1. подсичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подсичало е производна форма на подсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подсичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подсичало е производна форма на подсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подсичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подсичало е производна форма на подсичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подсичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подсичало е производна форма на подсичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).