подсетел

Речник на българския език

1. подсетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подсетел е производна форма на подсетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подсетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подсетел е производна форма на подсетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).