подръбил

Речник на българския език

1. подръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подръбил е производна форма на подръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

подръбил е производна форма на подръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).