подпълняло

Речник на българския език

1. подпълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подпълняло е производна форма на подпълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подпълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подпълняло е производна форма на подпълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подпълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подпълняло е производна форма на подпълням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подпълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подпълняло е производна форма на подпълням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).