подпълнил

Речник на българския език

1. подпълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпълнил е производна форма на подпълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

подпълнил е производна форма на подпълня (мин. деят. св. прич. м. р.).