подпълнел

Речник на българския език

1. подпълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпълнел е производна форма на подпълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подпълнел е производна форма на подпълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).