подплатил

Речник на българския език

1. подплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подплатил е производна форма на подплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

подплатил е производна форма на подплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).