подпитах

Речник на българския език

1. подпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

подпитах е производна форма на подпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. подпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

подпитах е производна форма на подпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).