подпита

Речник на българския език

1. подпита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подпита е производна форма на подпитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подпита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подпита е производна форма на подпитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подпита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подпита е производна форма на подпитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).