подпирах

Речник на българския език

1. подпирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

подпирах е производна форма на подпирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. подпирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

подпирах е производна форма на подпирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).