подпирали

Речник на българския език

1. подпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

подпирали е производна форма на подпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подпирали е производна форма на подпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. подпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подпирали е производна форма на подпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. подпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

подпирали е производна форма на подпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).