подочуло съм

Речник на българския език

1. подочуло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подочуло съм е производна форма на подочуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. подочуло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подочуло съм е производна форма на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).