подочули

Речник на българския език

1. подочули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подочули е производна форма на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подочули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подочули е производна форма на подочуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).