подоило е

Речник на българския език

1. подоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подоило е е производна форма на подоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подоило е е производна форма на подоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).