подовело

Речник на българския език

1. подовело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подовело е производна форма на подоведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подовело — мин. деят. св. прич. ср. р.

подовело е производна форма на подоведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).