подметете

Речник на българския език

1. подметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

подметете е производна форма на подмета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. подметете — повелително наклонение, мн. ч.

подметете е производна форма на подмета (повелително наклонение, мн. ч.).