подмамела

Речник на българския език

1. подмамела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подмамела е производна форма на подмамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подмамела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подмамела е производна форма на подмамя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).