подлютяла

Речник на българския език

1. подлютяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подлютяла е производна форма на подлютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлютяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подлютяла е производна форма на подлютя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).