подлютила си

Речник на българския език

1. подлютила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

подлютила си е производна форма на подлютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. подлютила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

подлютила си е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).