подлюти

Речник на българския език

1. подлюти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подлюти е производна форма на подлютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подлюти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подлюти е производна форма на подлютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подлюти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подлюти е производна форма на подлютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. подлюти — повелително наклонение, ед. ч.

подлюти е производна форма на подлютя (повелително наклонение, ед. ч.).